Малкото шато в Прованс

– Тези лози тук – замахна с ръка към редиците от грозде, – те са сърцето на моето шато. Те са най-старите лози, а знаеш ли какво означава това?

Ева поклати глава.

– Означава, че са най-здравите. Корените им са дълбоко в terroir и така могат да стигат до хранителни вещества, които никоя друга лоза не може.

– Това е винтидж от 2014-а, много зряло. Знаете ли по какво се познава?

Тя поклати глава, за да му угоди.

– От цвета. Кехлибарът показва, че е зряло. Точно както розето, когато едно бяло вино е младо, то е ярко и чисто. Колкото по-остарява, толкова по-тъмен и златист става цветът му.

Когато си щастлива, излъчваш светлина, тогава мъжът на мечтите ще те намери, а не обратното.

© Клементина Бъчварова, превод от английски

– Но... – размаха пръст той, – но съществува само един малък проец от време, през който да се случи магията – той сви рамене. – Bouff, може би са само два или три дни. А ако сгрешим...

– Трябва да ги хванем в най-удачния момент. Затова продъл-жаваме да ги проверяваме. Да ги опитваме. Да проверяваме сладостта им. И когато узреят, ги берем! – възкликна той с типичната си френска жизнерадост.

Цветът и вкусът на розето може да се променят в зависимост от продължителността на притискането

– Гроздето се бере в края на лятото и после се изсипва в пресата – посочи към отвор в горната част на контейнера. – Само по един вид грозде наведнъж, а розе се прави само от червено грозде.

Ева и Бернард си размениха погледи и тя бързо отмести очи, за да не се разсмее. Жан-Марк мина стремително от другата страна на контейнера.

– Гроздето не се мачка веднага, оставя се да се накисне за три-четири часа, за да може ципите да пуснат част от цвета и вкуса си. Нарича се мацерация и така се получава прекрасният розов цвят на розето.

Изведнъж мисълта да се спусне в света сама я ужаси.

Сякаш някой е умрял! Че не можеш да продължиш и че ще прекараш остатъка от живота си във вечна мъка