Неотразимите Грейвс

Има толкова много версии на реалността.

– Ела с мен – казвам, като му се отплащам за всички онези години, откакто ме спаси от удавяне. – Има още една глава от нашата история, която искам да напиша

Може би дори с дете. В друга вселена може би мама щеше все още да е с нас. Може би тази вечер щяхме да вечеряме, докато тя се грижи за детето ни. Но има и друг свят

– Бъди моя завинаги, Евър. Стани моя съпруга. Майка на децата ми. Човекът, с когото подавам общи данъчни декларации. Искам всичко това. И доброто, и лошото. Скучното и интересното. И всичко останало, което сами ще определим

Има формата на ръката ѝ – ръката, която ме люлееше, бършеше сълзите ми, която ме издърпа на безопасно място, когато паднах на релсите – и е татуирана до последния си сантиметър точно като ръката на мама в реалния живот

Дължа надеждата си на един специален човек. Тя е тук днес и имам чувството, че ще бъде тук още много дълго време. Което е добре, защото никой не знае какво ще ни донесе утрешният ден. Единственото, което знам, е, че утре животът ще се промени. Не само за мен. За Евър

– Последните две десетилетия бяха едно лудо пътуване, от началото до края. Случиха се много неща. Но едно остана неизменно през цялото време. То направи всичко възможно дори когато нещата изглеждаха невъзможни. И това е надеждата. Надеждата ме накара да осъзная нещо важно. Единственото, което прави човека богат, не са парите, талантът или дори връзките му

Книгата „Евър Завинаги“ излиза утре – вторник

– Как да ти се реванширам? – промърморвам в устата му.
– Никога повече не си тръгвай

– Съжалявам – казвам му. – Наистина съжалявам.
– За какво? – Той не може да спре да ме целува.
– За всичко това. От самото начало трябваше да избера теб. Никога не биваше да ти обръщам гръб. Дори когато мама умря