Морган Хаузел

поведението е нещо трудно за усвояване, дори и от доказано умни хора.

като излиза от затвора, Раджат Гупта казва пред „Ню Йорк таймс“, че си е научил урока:

„Не се привързвайте прекалено към нищо – към своята репутация, към своите постижения или нещо друго. Като си помисля сега, какво значение има? Окей, тази история несправедливо унищожи репутацията ми. Но това щеше да бъде притеснително само ако много държах на репутацията си.“

Това изглежда като възможно най-лошата поука от неговото преживяване и ми се струва утешително самооправдание на човек, който отчаяно иска да си върне репутацията, но знае, че я е загубил безвъзвратно.

Репутацията е безценна.

Свободата и независимостта са безценни.

Семейството и приятелите са безценни.

Да бъдеш обичан от онези, които искаш да те обичат, е безценно.

Щастието е безценно.

А най-добрият начин да запазите тези неща, е да знаете кога е време да спрете да поемате рискове, които могат да им навредят. Да осъзнавате кога имате достатъчно.

Можем да прекараме години, опитвайки се да разберем как Бъфет е постигнал такава възвръщаемост на инвестициите си – как е намерил най-добрите компании, най-евтините акции и най-добрите мениджъри. Това е трудно. Не толкова трудно, но също толкова важно е да видим какво не е направил.

Той не задлъжнява.

Той не се паникьосва и не продава по време на 14-те рецесии, които преживява.

Той не опетнява бизнес репутацията си.

Той не се обвързва с една стратегия, един светоглед или една временна тенденция.

Той не разчита на парите на другите (управлението на инвестиции чрез публична компания означава, че инвеститорите не могат да изтеглят капитала си).

Той не прегаря, не се оттегля, не се пенсионира.

Той оцелява. Оцеляването му носи дълголетие. А дълголетието – да инвестираш последователно от 10-годишна възраст до поне 89-годишна възраст – е онова, благодарение на което капитализирането прави чудеса. Този единствен момент е най-важният, когато описваме успеха на Бъфет.