Емили Хаутън

Белезите ни са свидетелство за всичко, което сме преживели. Те разказват нашата история. Показват, че въпреки всичко сме оцелели. И няма смисъл да се срамуваме и да се крием в сенките.

– Е, братле, казвай – какъв е планът? – попита Мати, като се разположи до него на дивана.
Вече си беше вкъщи почти от месец и върволицата от посетители беше намаляла значително, така че Алфи по-често имаше възможност да остава насаме със себе си. Но Мати, разбира се, не пропускаше да го навестява веднъж седмично. Стана им традиция да прекарват заедно всяка сряда. Не правеха кой знае какво, просто всеки се радваше на компанията на другия.
– Знам ли? Х-box? – Кратките, почти едносрични отговори, които отначало използваше, когато разговаряше с майка си по телефона, вече бяха станали за него нещо привично.

Тя се ухили и го потупа по рамото.
– Миличък, това е най-лесното. Трудното е да я задържиш, да си знаеш.