Николай Костов

Терзаем се при всяка дума.

Животът ти бе пропилян, премина през изпитания. В края на всеки път стои Победата и чака. Но ти бързаш, проявяваш малодушие и се връщаш назад.

Множеството не вижда сирени, не чува песни във въздуха. То е сляпо, глухо, труди се, привело глава в трюмовете. А най-отбраните, водачите, чуват само една Сирена – собствената си душа – и по царски разточителстват в живота с нея.