Биляна Славкова

Знаеш ли, че е доказано, че много малко болести са наследствени? Единствената, за която се сещам, е начинът на мислене, предаван от поколение на поколение.

„Нямаше какво интересно да кажа. Затова не съм говорил.“

Колкото повече потискаме своите болезнени спомени обаче, толкова по-дълбоко засядат те в несъзнателното.

Това е ерата на духовността. Не е лесно обаче за човека да вникне в това. От една страна, егото му е твърде голямо и го доминира, а от друга страна, изпитва страх – страх да не открие чудовище в себе си!

Бягащият е човек, който се съмнява в своето право на съществуване и сякаш не се е въплътил напълно в материалния свят

Мазохистът често се чувства безпомощен по отношение на тези, които обича и които са му близки. Когато го укоряват за нещо, той остава с отворена уста и не знае какво да каже, за да се защити. Упреква себе си. Може да страда дотолкова, че да избяга. Впоследствие ще си намери оправдание и ще започне да се обяснява, за да възстанови мира. Когато се смята за виновен, той мисли, че е негова задача да оправи нещата. Не казвам, че само мазохистът се чувства виновен. Всеки един от петте типа характери се чувства виновен поради различни причини. Мазохистът обаче често се чувства унизен, затова прави какво ли не и след това се чувства още по-виновен.

Като малък мазохистът не се е чувствал свободен през по-голямата част от времето. Например родителите му са били против това да се среща с приятелите, с които би искал да общува, да излиза както и когато иска, възлагали са му много задачи и отговорности вкъщи, може да са го товарили с грижи за другите деца. Трябва да уточня обаче, че често той сам си създава задължения.

Когато се почувства свободен и усеща, че никой не му слага прът в колелата, мазохистът избухва и живее живота си на максимална степен – без граници. В този момент започва да прекалява. Яде твърде много, купува твърде много храна, готви много, пие много, върши много задачи, иска да помогне на всички, работи твърде много, харчи твърде много, смята, че притежава твърде много неща, говори твърде много. Когато прояви някое от тези поведения, той се срамува от себе си, тъй като се чувства унизен от погледите или забележките на другите. Ето защо държи да бъде умерен. Страхува се, че ако изгуби контрол, ще направи срамни неща – в сексуален или в социален план, по отношение на покупки, излизания и т.н. Освен това смята, че ако се занимава най-вече със себе си, няма да бъде полезен на останалите. Това му напомня преживяното унижение в детството, когато е отказвал да се грижи за другите. Ето защо в тялото на мазохиста има много блокирана енергия. Ако си позволи без срам и вина да бъде свободен по начина, по който има нужда, енергията ще се отблокира и тялото му ще се освободи от излишните килограми.

Когато зависимият се почувства изоставен, той си мисли, че не е достатъчно значим, за да заслужи вниманието на другия. Често съм забелязвала, че ако си

погледна часовника (а аз правя това често заради натоварения си график), когато съм в компанията на зависим човек, физиономията му се променя. Усещам до каква степен го притеснява този жест. Той веднага си мисли, че работата, която трябва да свърша, е по-важна от него.

Живеем, без да знаем откъде сме дошли, и ще умрем, без да знаем къде отиваме.