Ракъс

Роузи Казват, че животът е красива лъжа. Прави са. Никой не ме е карал да се чувствам по-жива от мъжа, който ми припомня, че времето ми изтича. Той е забраненият плод. Бившият на сестра ми. Но трябва да знаете нещо, преди да ме осъдите! Аз го видях първа. Аз го пожелах първа. Аз го заобичах първа! Единайсет години по-късно той се върна в живота ми, за да ме тормози и измъчва. Да иска от мен това, което вече всяка му е дала с лекота. Но не е познал. За да ме има, трябва да се откаже от всичко. Ракъс Казват, че най-ярките звезди угасвали бързо. Прави са. Тя запали огън в мен — в свят, в който всички са безлични, Роузи грее като Сириус. Едно белязано от болката момиче с огромно сърце. Преди единайсет години съдбата ни раздели. Този път няма да позволя това да се повтори. Ще я атакувам като че е бойното поле, на което се решава бъдещето ми. Да я завоювам, ще е най-сладката ми победа.