„Братя Карамазови" е роман на руския писател Фьодор Достоевски, публикуван през годините 1879–1880 в списание „Руски вестник". Творбата е последната книга на знаменития автор, считана за неговото най-добро произведение и един от големите шедьоври на световната литература.
Книгата е философски роман, разглеждащ етически проблеми като Бог, свободата на волята и морала. Действието се развива в Русия от XIX век, като мястото на дейстивето има сходства със Старая Руса, където е написана по-голямата част от текста. Разказва се за три братя, всеки от тях с коренно различен характер: най-големият — Дмитрий Карамазов е безразсъден и буен войник, Иван Карамазов е циничен интелектуалец, а Альоша Карамазов религиозно и добродушно момче, който желае да влезе в манастир, под наставленията на своя старец Зосима. Баща на тримата е Фьодор Карамазов, който влиза в остра разправа с Димитрий заради наследството си.
Фьодор Михайлович Достоевски е руски писател и публицист, най-известен със своите романи „Престъпление и наказание", „Братя Карамазови", „Идиот" и „Бесове". Литературното творчество на Достоевски изследва човешката психика в тревожните политически, обществени и духовни условия на руското общество през XIX век. Като изявен славянофил, националист и монархист, в творбите си той критикува буржоазията, Запада в навечерието на епохата на материализма и нихилизма. Достоевски започва да пише от средата на 40-те години на XIX век, като първите му произведения са повлияни от реалисти и романтици — Дикенс, Гогол, Балзак и др. Въпреки това най-известни са творбите от последните му години — „Престъпление и наказание", „Идиот" и „Братя Карамазови". Достоевски често е определян и като един от най-значимите психолози в историята на световната литература. Написва общо 11 романа, 3 новели, 17 разказа и 3 есета.