bookmate game
bg
Books
Фьодор Достоевски

Братя Карамазови

„Братя Карамазови" е роман на руския писател Фьодор Достоевски, публикуван през годините 1879–1880 в списание „Руски вестник". Творбата е последната книга на знаменития автор, считана за неговото най-добро произведение и един от големите шедьоври на световната литература.
Книгата е философски роман, разглеждащ етически проблеми като Бог, свободата на волята и морала. Действието се развива в Русия от XIX век, като мястото на дейстивето има сходства със Старая Руса, където е написана по-голямата част от текста. Разказва се за три братя, всеки от тях с коренно различен характер: най-големият — Дмитрий Карамазов е безразсъден и буен войник, Иван Карамазов е циничен интелектуалец, а Альоша Карамазов религиозно и добродушно момче, който желае да влезе в манастир, под наставленията на своя старец Зосима. Баща на тримата е Фьодор Карамазов, който влиза в остра разправа с Димитрий заради наследството си.

Фьодор Михайлович Достоевски е руски писател и публицист, най-известен със своите романи „Престъпление и наказание", „Братя Карамазови", „Идиот" и „Бесове". Литературното творчество на Достоевски изследва човешката психика в тревожните политически, обществени и духовни условия на руското общество през XIX век. Като изявен славянофил, националист и монархист, в творбите си той критикува буржоазията, Запада в навечерието на епохата на материализма и нихилизма. Достоевски започва да пише от средата на 40-те години на XIX век, като първите му произведения са повлияни от реалисти и романтици — Дикенс, Гогол, Балзак и др. Въпреки това най-известни са творбите от последните му години — „Престъпление и наказание", „Идиот" и „Братя Карамазови". Достоевски често е определян и като един от най-значимите психолози в историята на световната литература. Написва общо 11 романа, 3 новели, 17 разказа и 3 есета.
1 200 бумажных страниц
Дата публикации оригинала
2020
Год выхода издания
2020
Издательство
Saga Egmont

Другие версии книги

Уже прочитали? Что скажете?
👍👎

Впечатления

  • b5538319249делится впечатлением3 года назад

    Той или ъйих КБ жужунь

  • Svetla Nikolovaделится впечатлением2 года назад
    💡Learnt A Lot

  • b4404242728делится впечатлением3 года назад
    👍Worth reading

Цитаты

  • Георги Симитчиевцитирует4 года назад
    Истинският реалист, ако е невярващ, винаги ще намери у себе си сила и способност да не повярва и в чудото, а пък ако чудото се яви пред него като необорим факт, той по-скоро няма да повярва на себе си, отколкото да допусне факта
  • b7712073199цитирует4 месяца назад
    Пак ще повтаря: не става дума за глупост — повечето от тия налудничави хора са доста умни и хитри, — те са именно загубени, и то по един особен, национален начин.
  • temenuzhkavulkovaцитирует5 месяцев назад
    Не, не за Дидерот. Най-вече сам себе си не лъжете. Онзи, който лъже сам себе си и слуша собствената си лъжа, стига дотам, че вече никаква истина нито в себе си, нито наоколо може да разпознае и поради туй изпада в неуважение и към себе си, и към другите. А като не уважава никого, престава да обича, а като няма любов, за да се занимава с нещо и да се развлича, той се отдава на страсти и груби наслади и стига съвсем до скотство в пороците свои, а всичко иде от непрекъснатата лъжа спрямо хората и спрямо самия себе си. Който себе си лъже, той може преди всичко сам себе си да обиди. Зер да се обидиш понякога е много приятно, нали? И хем знае човекът, че никой не го е обидил, че той сам си е измислил обидата и е лъгал за по-интересно, сам е преувеличавал, за да създаде картина, хванал се е за някоя дума и от зрънцето е направил планина — знае го, и пак пръв се обижда, обижда се до приятност, до степен да изпита голямо удоволствие, а по този начин стига и до враждебност истинска…

На полках

fb2epub
Перетащите файлы сюда, не более 5 за один раз