Старопланинско село по време на робски дни. Хората са разединени, конфликтите царят, а враждата и омразата е заела централно място в душите на селяните. Дончо, Христо и група други млади зидари се обединяват около идеята за изграждане на храм, дом на православието, който да смири хората и да потуши огъня на разногласията. Градежът започва, но дрязгите не свършват. Егоизмът, гордостта и себичността застават на пътя на смирението и дори святото дело не постига единението. Кое разделя зидарите? Кое поражда конфликт между българите и разбуня душите им?
Петко Тодоров е писател и поет, живял в периода 1879 — 1916 год. Ранното му творчество е повлияно от идеите на социалдемокрацията. През 1898 год. записва право в Берн, а в последствие литература в Берлин и Лайпциг. Пътуванията му из Европа обогатяват мирогледа и вижданията му и литературата му изменя фокуса си. През 1899 год. издава първата си идилия „Певец", с която поставя началото на своето по-дълбоко психологическо творчество, в което европейската философия на индивидуализма се смесва с изконно българската душевност. Пише редица драми, сред които „Първите", „Змейова сватба" и „Невеста Боряна". Народният фолклор и поверия, които заемат централно място в драмите му, служат за негово вдъхновение, а типичните свободни и независими герои на идилиите му предлагат по-различна литература на читателите от неговото време.
