Българският свят от средата на XIX век е променен. Разединение, преврати, несправедливости, ярост и негодувание изпълват душите на българите. Плебеи срещу патриции, селяни срещу чорбаджии. Бунтовете не са срещу Османските поробители, а срещу безчестието и порочността на корумпираната власт. Модерното, европейското, демократичното в лицето на даскал Димитър се опълчва на установеното, познатото, опороченото в лицето на тъст му чорбаджи Петко. Семейните устои са разклатени, йерархията е престъпена. Обществото е разделено, модерните разбирания си проправят път сред остарелия ред.
„Първите" е сред най-известните драми на Петко Тодоров и се поставя на сцена и до днес.
Петко Тодоров е писател и поет, живял в периода 1879 — 1916 год. Ранното му творчество е повлияно от идеите на социалдемокрацията. През 1898 год. записва право в Берн, а в последствие литература в Берлин и Лайпциг. Пътуванията му из Европа обогатяват мирогледа и вижданията му и литературата му изменя фокуса си. През 1899 год. издава първата си идилия „Певец", с която поставя началото на своето по-дълбоко психологическо творчество, в което европейската философия на индивидуализма се смесва с изконно българската душевност. Пише редица драми, сред които „Първите", „Змейова сватба" и „Невеста Боряна". Народният фолклор и поверия, които заемат централно място в драмите му, служат за негово вдъхновение, а типичните свободни и независими герои на идилиите му предлагат по-различна литература на читателите от неговото време.
