Къде е Адът, кое е раят? Има ли граница помежду им или се сливат в едно? Кирил Христов прави читателя част от своя живот. Разказва за детството, за училищните си години, говори с възхищение за тогавашните си учители, със сарказъм за тези, дошли след това, пише за България, за културата, за цинизма. Обрисува реалната картина след Освобождението, критикува моралната низост, сравнява я с възрожденския идеал. Реалистично, саркастично, критично, конфликтно, но честно, Кирил Христов пише за своя живот на фона на България от края на XIX до средата на XX век.
Кирил Христов е писател с богато и разнообразно литературно наследство, преводач и драматург, живял в периода 1875 — 1944 год. Творчеството му се състои от множество стихосбирки, романи, мемоари и разкази. Издава своята първа стихосбирка „Песни и въздишки" през 1896 год., а бурният интерес, който тя предизвиква, дава основа за последващи издания. Популярността му расте и постепенно се утвърждава като един от строителите на модерната българска литература. От една страна смело и разкрепостено, от друга крайно патриотично, творчеството на Кирил Христов е сред най-цензурираните в българската литература. В периода до 1918 год. създава стихотворения, драми и разкази на военна тематика. Творчеството му след 40-та година вплита равносметки за изминалия му живот, а автобиографичната книга „Време и съвременници", над която работи до последните си дни, описва литературно-общественото развитие на България.