В СВЕТЛИНАТА НА УТРОТО

своята балетна зала, аз ти попречих да кажеш думите, които умирам да чуя от твоята уста, но то е защото искам аз да ти ги кажа пръв.

В далечината се затръшна врата на кола. Не помръднах. Стъпките му отекнаха по стълбището

си оставила няколко косъма и следа от парфюма ти върху възглавницата ми. Онази нощ ми попречиха да спя не моите призраци, а ти, защото ти беше навсякъде, а аз не можех да те прегърна и замалко щях да обезумея. А в събота, когато се върна от Париж, не успя да се въздържиш да не погледнеш в нещата ми. Оставила си петно от сълзите си. Плака, представяйки си, че мога да замина и да те изоставя? Видях го едва преди няколко минути и искам да знаеш, че решението ми беше взето преди това. Снощи ти ми даде свободата да се върна там, откъдето идвам. Благодаря ти. Това е най-хубавият подарък, който някога са ми правили.
Но аз ти връщам този подарък. Аз съм свободен там, където си ти. Така че, ако искаш един лекар, който повече не желае да бъде такъв, който стана секач, защото срещна чудесни, гостоприемни хора и най-вече една бляскава жена, вълнуваща жена, която му върна надеждата и желанието да живее, моят дом ще бъде в твоя дом. Няма значение къде. Когато ти видя

Ортанс,
Наистина пиша на теб. Не се оглеждай. Знам, че четеш това. Не се безпокой. Не ти се сърдя. Вече от няколко дни знам, че четеш дневника ми. Това ме кара да се чувствам щастлив и облекчен. Никога нямаше да успея да ти кажа всичко на глас. Малко ми е трудно да говоря. Ти може би вече си го осъзнала! И мисля, че не знаеше как да подхванеш нещата така, че да ми го признаеш. Заблуждавам ли се? Сигурно някой път си полегнала на леглото ми с тази тетрадка в ръка и