Понякога, като разказваше тази история, баба обясняваше, че драконът олицетворява харесването на идеята за нещо повече от самото нещо. В други случаи изтъкваше как драконът е действителната ни същност, истина, пред която трябва да се изправим.
Аз съм изправена пред моя дракон. Той се свива в краката ми. Водим безмълвен разговор и вече всичко ми е ясно. Той е този, който хвърля чудовищно голямата сянка. Онзи, от когото се боях. Към когото се стремях. Пред когото стоя в същия този миг. В гърлото ми напират сълзи, докато се опитвам да приема нещо, което съм знаела през цялото време. Хаджиме владее сърцето ми и е възможно аз да нося неговото дете, така че никога не е съществувал избор.
Само приемане.
Защото е изпълнено всяко мое желание: истинската ми любов, мое собствено семейство и дом, който да ни приюти.
Но също като в историята на баба ми, като се изправям пред всичко това, аз съм ужасена.