Доколкото е известно, „Последна спирка Аушвиц“ е единственият мемоар, написан в лагера на смъртта. Еди де Винд е лекар, който е изпратен на гибел с любимата му Фридел, а любовта е единствената им опора срещу нацистките зверства. През погледа на Де Винд лагерът оживява такъв, какъвто е бил — най-близкото до ада място на земята, но дори там доброто и надеждата продължават да цъфтят и да носят утеха.
Ето затова се навеждам толкова от прозореца към Блок 10, където е тя. Ето затова нейната ръка стиска толкова силно телената мрежа на прозореца ѝ. Ето затова тя обляга глава на дървената рамка. За да не угасне стремежът ѝ към мен, да не угасне копнежът ни към онези обвити в мъгла сини планини.