Нощен влак за Лисабон

Той обичаше латинските изречения, понеже те носеха в себе си покоя на отминалото. Защото не принуждаваха никого да казва нещо допълнително. Защото бяха език отвъд речта. И понеже в непоклатимостта си бяха красиви.

Ако е вярно, че ние можем да живеем само частица от онова, което е в нас – какво се случва тогава с остатъка?

Как се вписва тази фигура в скелето на неговите симпатии и антипатии, а в останалата архитектура на душата му? Кое в моя облик погледът му преувеличава и подсилва, и кое изоставя, сякаш изобщо не съществува? Картината, която пушещият непознат си създава от моето отражение, неизбежно е изкривен образ, а мисловният образ на моя мисловен свят ще насложи изкривен върху изкривен образ. И така ние ще сме си двойно по-чужди, понеже помежду ни стои не само измамният външен свят, но и неговото лъжливо отражение, което възниква във външния свят на всеки.

Всички ние сме направени от пъстроцветни парченца, които са скрепени така хлабаво и леко, че всяко от тях мигом запърхва накъдето пожелае; ето защо има толкова много различия между нас и нас самите, също както между нас и другите.

Нашият живот е реката, която се влива в морето, което е смъртта.
Хорхе Манрике

Ако е вярно, че ние можем да живеем само частица от онова, което е в нас – какво се случва тогава с остатъка?

класическият филолог от Кирхенфелд, тя много ми е говорила за вас. А по-късно съм чувал и други

Но кой познава истинските причини за страховете си

Полята са по-зелени в описанията, отколкото в собствената им зеленина.

Прадо неспирно сядаше на стъпалата пред своето училище и си представяше какво би било да живее друг живот