Парвеню, тоест new-comers, self-made men – тези хора се харесват в Америка, където е измислена модерната, съвременна демокрация. Не в Европа, в която дори Френската революция не успя да ликвидира психологическата склонност към слугуване на аристокрацията. Да, истина е, че от края на деветнайсети век историята на Европа е пълна с парвенюта, с new-comers, self-made men, попаднали във властта. Но ако започнем от Наполеон, който, за да бъде наистина признат, трябвало да се обяви за крал и император, те никога не са се задържали дълго. Особено лесно е да ги събориш в Италия, защото италианците са непостоянни. Нетърпеливи и непостоянни. Както те обичат, така те мразят, както те възхваляват, така те ругаят. И нещо друго, противно на повечето американци, италианците се дразнят от този, който има много пари. Накрая, поради липса на политическо възпитание или от мързел, а може би пак от непостоянство, никога не признават собствената си отговорност. Винаги я прехвърлят на действащата власт. Виновно-е-крадливото-правителство.