bookmate game
bg
Books
Ориана Фалачи

Ориана Фалачи- интервю със себе си

  • Аделина Огорялковацитирует4 года назад
    когато пълним устата си с думата Демокрация, виждаме, че тече от всички страни. Знаем много добре, че е отчайващо несъвършена система и в известен смисъл – лъжлива. Твърдя това и в „Силата на разума“. С помощта на Токвил. Той е от хората, които разбират тези неща. Та Токвил казва, че основните принципи, на които се базира демокрацията, са два, принципът на равенството и този на свободата. Но човешките същества обичат много повече равенството, отколкото свободата, и много често тя изобщо не ги интересува. Свободата изисква прекалено много жертви, голяма дисциплина, а и не е ли вярно, че можем да бъдем равни и в робството? И сякаш това не е достатъчно, хората всъщност не разбират принципа на равенството.
  • Ma Mitkoцитируетв прошлом году
    : като че ли левицата и десницата са едно и също лице. Когато говоря за левица и десница, нямам предвид две различни, противоположни сили, едната – символ на регреса, а другата – на прогреса: става дума за среща, на която два отбора по футбол гонят топката на властта, и само по тази причина изглеждат различни и противоположни. Ако се вгледаш добре обаче, ще видиш, че въпреки различния цвят на екипа те са хомогенна маса – един отбор
  • Ma Mitkoцитируетв прошлом году
    Под „равенство“ демокрацията разбира юридическото равенство, онова, което произлиза от свещения принцип: „Законите са еднакви за всички“. Не интелектуално и морално равенство, а еднаквост на ценностите и достойнството. Не равните заслуги на един интелигентен и един глупав човек или еднаквите ценности на един почтен и на един непочтен човек. Не съществува подобен тип равенство. Ако го имаше, нямаше да го има живота. Нямаше да съществува индивидуалността, съревнованието. Включително и олимпиадите, състезанията, футболните мачове, към които италианците са така пристрастени. Всички щяхме да бъдем еднакви като автомобили, пуснати от монтажната линия. Бедата е, че демокрацията помага на неграмотните, на самонадеяните, да отричат тази истина, този факт. Помага им чрез гласа, който се брои, но не се премерва, тоест с доверието към количеството, не към качеството. Помага им чрез реториката, демагогията и популизма. В резултат – всеки мърляч и некадърник може да се кандидатира и да бъде избран.
  • b4432674876цитирует3 года назад
    разбера дали страданията ми са предизвикани от тялото или от душата, от моето Извънземно или от рака на Еврабия, отново продадена от
  • Аделина Огорялковацитирует4 года назад
    Парвеню, тоест new-comers, self-made men – тези хора се харесват в Америка, където е измислена модерната, съвременна демокрация. Не в Европа, в която дори Френската революция не успя да ликвидира психологическата склонност към слугуване на аристокрацията. Да, истина е, че от края на деветнайсети век историята на Европа е пълна с парвенюта, с new-comers, self-made men, попаднали във властта. Но ако започнем от Наполеон, който, за да бъде наистина признат, трябвало да се обяви за крал и император, те никога не са се задържали дълго. Особено лесно е да ги събориш в Италия, защото италианците са непостоянни. Нетърпеливи и непостоянни. Както те обичат, така те мразят, както те възхваляват, така те ругаят. И нещо друго, противно на повечето американци, италианците се дразнят от този, който има много пари. Накрая, поради липса на политическо възпитание или от мързел, а може би пак от непостоянство, никога не признават собствената си отговорност. Винаги я прехвърлят на действащата власт. Виновно-е-крадливото-правителство.
  • Аделина Огорялковацитирует4 года назад
    Свикнали са, приспани са. Търпят пасивно всички подобни неща, приемат ги за нещо естествено, като смяната на сезоните. За всичко това е виновна и другата страна.
  • Аделина Огорялковацитирует4 года назад
    Разбирате ли, за мен „политика“ не е мръсна дума. Това е свята дума. Благороден ангажимент, дълг. Не възможност да направиш кариера, незабавно да си осигуриш привилегии, да задоволиш суетата си или жаждата си за власт. А откакто свят светува, политиката почти винаги е била в ръцете на тези, които не мислят като мен. „В политиката – каза ми навремето тогавашният полски президент Мечислав Раковски – дори ангелът се превръща в проститутка“. Е, не вярвам, че в парламента щях да се превърна в проститутка. Но тези, за които политиката е възможност за кариера и големи привилегии, радост за суетата или жаждата им за власт, са прекалено много.
  • Аделина Огорялковацитирует4 года назад
    Законите са еднакви за всички“. Не интелектуално и морално равенство, а еднаквост на ценностите и достойнството. Не равните заслуги на един интелигентен и един глупав човек или еднаквите ценности на един почтен и на един непочтен човек. Не съществува подобен тип равенство. Ако го имаше, нямаше да го има живота. Нямаше да съществува индивидуалността, съревнованието. Включително и олимпиадите, състезанията, футболните мачове, към които италианците са така пристрастени. Всички щяхме да бъдем еднакви като автомобили, пуснати от монтажната линия. Бедата е, че демокрацията помага на неграмотните, на самонадеяните, да отричат тази истина, този факт. Помага им чрез гласа, който се брои, но не се премерва, тоест с доверието към количеството, не към качеството. Помага им чрез реториката, демагогията и популизма. В резултат – всеки мърляч и некадърник може да се кандидатира и да бъде избран. Дори с голямо мнозинство. И тъй като повечето хора не са Леонардо да Винчи или свети Франциск, често избирателите са представлявани от мърлячи и некадърници. А кой друг, ако не те, са основните виновници за катастрофалното положение, в което се намираме? Кой друг, ако не те, предава, предаде нашата култура на една не-култура?
fb2epub
Перетащите файлы сюда, не более 5 за один раз