Бях тръгнала по пътя към познанието и бях разбрала нещо съвсем просто за брат ми, за баща ми, за мен. Бях осъзнала начините, по които ние бяхме оформени от традиция, дадена ни от други, традиция, за която ние бяхме умишлено или неволно невежи. Започнах да разбирам, че бяхме включили гласовете си в дискурс, чиято единствена цел беше да дехуманизира и брутализира останалите – защото подхранването на този дискурс бе далеч по-лесно, защото задържането на силата винаги се усещаше като пътя напред