Рожденичката

преглъща, а челото му е присвито в необичайна тревога.

– Като че ли двамата си имате собствен език.

– Не се виждаш от моята перспектива. – Той поглежда сериозно през предното стъкло. – Гледате се един друг, като че ли...

– Като че ли какво?

и приятелите му излизат бавно, отправяйки се към „Щеката“, за да играят билярд, но Джей поглежда назад към мен, преди също да се отправи към вратата, прегърнал Шона Абът. Очите му се спускат към гърдите ми, после отново се изкачват нагоре и той ме зяпа подигравателно с една част желание и три части заплаха.
Това продължава вече две години. Понасям всичките му неприятни погледи, защото се страхувам, че иначе мога да го тласна отново към действие. В общи линии ме е оставил на мира, така че просто го избягвам и се преструвам, че не съществува.
И двете групи излизат, решили да потърсят забавление другаде, но преди входната врата да се затвори, сестра ми влиза бавно, следвана от две свои к

Не се съмнявайте в себе си, не умувайте твърде много, не позволявайте на страха да ви попречи, не бъдете мързелива и не базирайте решенията си върху това колко щастливи ще направят околните. Просто дерзайте.

Времето ви подминава като куршум – обяснява, – а страхът ви дава извинението, за което копнеете, да не правите нещата, които би трябвало.

Бягайте, все едно ви гони дяволът

Но осъзнаването на тези неща не ме спира да я искам. Да ми липсва и да се нуждая от нея

– Не исках да те плаша... – продължавам. – Но ти ме плашиш, защото имам нужда от теб така, както от въздуха, и..

Искам живот, от който никога да не ми се ще да си вземам почивка. Това е целта ми

Той хваща задника ми с две ръце и ме повдига, като кара краката ми да обгърнат кръста му, и двамата падаме на леглото, а той се приземява върху мен.