Изборът

– Мъжът е длъжен да улавя мига. Това е девизът ми.

– Вече знам.

Ако ми дадеш възможност – ако дадеш възможност на двама ни – до края на дните си ще ти доказвам, че си взела правилното решение. Обичам те, Габи. Не само защото си такава, каквато си, а и заради начина, по който ме караш да предвкусвам бъдещето

Всеки от двамата осъзнаваше, че срещу него седи човек, способен да промени житейския му път, ако не внимава.

Разговорът беше поезията, а смехът – музиката, благодарение на която времето, прекарано заедно с някого, винаги изглежда неповторимо.

работеше от десет години, и пак си спомни неотменния въпрос, който задаваше на баща си.
Взе цветята, които бе купил. При последния им разговор се бяха спречкали и повеч

Дори родителите да се смятат за шефове, всъщност децата определят правилата.

Не съм се влюбвал истински и ще сглупя, ако ти позволя да си отидеш без борба.

той й събу обувките.

— Какво правиш?

— Не искаш ли да ти разтрия стъпалата? По цял ден стоиш права.

— Първо трябва да ги измия.

— Все ми е едно дали са чисти или не. А и обожавам пръстите на краката ти.

— Тайни фетиши ли имаш? Неудържимо влечение към пръсти на крака?

— Нищо подобно. Луд съм само по твоите.

Погъделичка ги, тя се засмя и се отдръпна. След миг се целуваха страстно.

Ужасяваше я предчувствието какво я очаква утре.

– Не пътуваш, за да видиш нещо, а заради преживяването