Пазарджик и неговата уредба, улици, жени и видни литературни личности, всички тях Смирненски колоритно описва в „Писмо от Пазарджик". „Хроника" от друга страна сатирично предлага съвети, които да помогнат на родината — „освен съвети аз друго не мога да предложа, па и както ти е известно, туй е на мода". Пише Смирненски и „Писма до провинцията", пише за живота в София, пита за онзи в Пловдив. Изпраща „Писмо за Виена", обрисува живота на облагодетелстваните и на онези, които забравят „своите грешни безпарични близки", с хумор критикува липсата на социален ред, но и със сериозност поставя въпроса за живота на онеправданите, останали невидими за родените с късмет.
Христо Измирлиев, по-познат днес като Христо Смирненски, е български поет и журналист, живял в периода 1898 — 1923 год. За краткия си живот Смирненски става свидетел на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, оставили отпечатък върху съзнанието, а в последствие и върху творчеството му. Под влияние на своя брат Смирненски започва да пише хумористични стихове и фейлетони, които му печелят славата на обичан хуморист. Със съзряването и навлизането в обществения живот хуморът на Смирненски става все по-социално ориентиран. Богатото му творчество, възлизащо на над 800 лирически и 100 прозаически произведения, повдига теми като социална несправедливост, сурова действителност и наболяла нужда от промяна. Едни от най-обичаните му и до днес стихотворения са „Братчетата на Гаврош", „Цветарка" и „Жълтата гостенка".