Спароу

И да, адски съм сигурен, че ще се върнеш. Ще се върнеш право в прегръдката ми, ще долетиш в гнездото ни, чучулиго. Защо иначе би го направила, ако не си умираш от любов по мен?

– Аз съм гадняр, бях гадняр и нямам абсолютно никакво намерение да преставам да бъда гадняр. Така е устроено моето ДНК. Но искам да съм твоят гадняр.

Аз бях негова, той беше мой и всичко друго, което бяхме направили или не си бяхме причинили, беше приключило и толкова.
За нас беше минало

Истинската любов не изчезва. Може да се превърне в омраза, омразата може да се превърне в любов, но тези две чувства никога няма да се превърнат в безразличие.

Истинската любов не изчезва. Може да се превърне в омраза, омразата може да се превърне в любов, но тези две чувства никога няма да се превърнат в безразличие.

Вината е крадла. Тя краде от разума ни, обърква кое е важно за нас и кое не е и накрая ни отклонява от първоначалния ни план. Не можех да ѝ позволя да се вмъкне в живота ми, затова я избутах настрана, убедих себе си, че на някакво ниво миговете, които споделяхме, не са лъжа.

– Сега съм Спароу Бренан – поправи ме тя. – Бях Спароу Рейнс, когато ти бях кошмар.
– Никога не си ми била кошмар. Отначало беше работа… – подсмихнах се, разперих пръсти по стомаха ѝ. – А после в един момент се превърна в удоволствие.
– А сега какво съм? – Покри ръката ми със своята върху стомаха си, стисна я силно.
– Сега, чучулиго моя, си моят дом

Моят похитител.
Моето чудовище.
Моят спасител.

– Обичам те, Рижавелке. Обичам решимостта ти, силата ти, невинността ти, несъкрушимостта ти…

Трой: Майка ти беше влюбена, както и баща ми. Както си и ти