Антония Нотева

Това му беше хубавото да си самотник – можеш да се държиш като прасе и никой няма да ти направи забележка…

еговата усмивка грейна като ехо на нейната. „Странно как смехът сближава“ – мина ù през ума. И с безкрайния миг бе свършено, а разумът бе погребан там, където му е мястото – два метра под земята.

Романтиката беше мъртва, и то отдавна, щом никой не беше чувал за нея.