Анес Мартен-Люган

Вземи – каза ми.
Аз отворих очи. Той ми подаваше чаша.
- Наистина ли е онова, за което си мисля?
- Започвам да те опознавам.
- Благодаря, Боже мой

През целия път и двамата се затворихме в себе си, залюлени от музиката на „Ред Хот Чили Пепърс”, смесица от нежност и грубост като самия Едуард.

Ще успея, нямах избор.

Някои привидно непреднамерени постъпки се оказват (...) напълно мотивирани и предизвикани от причини, които убягват на съзнанието.
Зигмунд Фройд

Време беше да порасна и да ги накарам да се гордеят с мен.

Бертий беше огън под лед

Трябваше да танцуваме, да танцуваме и пак да танцуваме, докато не пукнем от това.

Започнах битка със себе си, за да се изтръгна от неделната меланхолия

Аз може и да трябваше да го чакам, но той трябваше да се съобразява с моята независимост и свобода

Върхът на иронията беше, че му бях вярна