Saga Egmont

В първата част на Барония, на лист 567, пише: „Българите са страшни за целия свят, малък народ, но непобедим.“

Не помниш, нали? Нищо не помниш, мамка му! Не за пръв път тъмната ти, извратена природа се проявява, да знаеш. Ти я удуши, Бертрам. Ти го направи. Запуши малката ѝ устичка и носленце, докато тя спря да диша.

Не помниш, нали? Нищо не помниш, мамка му! Не за пръв път тъмната ти, извратена природа се проявява, да знаеш. Ти я удуши, Бертрам. Ти го направи. Запуши малката ѝ устичка и носленце, докато тя спря да диша.

„Мене тогава тия невинни очички все едно че с бръснач ми срязаха душата“

Но странността и чудачеството по-скоро са минус, отколкото да дават право на внимание, особено когато всички се стремят да обединят частните случаи и да намерят поне малко общ смисъл в цялото безсмислие.

О, разбира се, в манастира той напълно вярваше в чудесата, но според мене чудесата никога няма да смутят реалиста.

Не са чудесата, които склоняват реалиста към вяра

О, разбира се, в манастира той напълно вярваше в чудесата, но според мене чудесата никога няма да смутят реалиста. Не са чудесата, които склоняват реалиста към вяра. Истинският реалист, ако е невярващ, винаги ще намери у себе си сила и способност да не повярва и в чудото, а пък ако чудото се яви пред него като необорим факт, той по-скоро няма да повярва на себе си, отколкото да допусне факта

Не, не за Дидерот. Най-вече сам себе си не лъжете. Онзи, който лъже сам себе си и слуша собствената си лъжа, стига дотам, че вече никаква истина нито в себе си, нито наоколо може да разпознае и поради туй изпада в неуважение и към себе си, и към другите. А като не уважава никого, престава да обича, а като няма любов, за да се

занимава с нещо и да се развлича, той се отдава на страсти и груби наслади и стига съвсем до скотство в пороците свои, а всичко иде от непрекъснатата лъжа спрямо хората и спрямо самия себе си. Който себе си лъже, той може преди всичко сам себе си да обиди. Зер да се обидиш понякога е много приятно, нали? И хем знае човекът, че никой не го е обидил, че той сам си е измислил обидата и е лъгал за по-интересно, сам е преувеличавал, за да създаде картина, хванал се е за някоя дума и от зрънцето е направил планина — знае го, и пак пръв се обижда, обижда се до приятност, до степен да изпита голямо удоволствие, а по този начин стига и до враждебност истинска… Но вдигнете се, моля ви се