Хан Канг е южнокорейска писателка, известна с интензивната си, поетична проза в романи като „Вегетарианецът“ (2007), „Човешки действия“ (2014) и „Бялата книга“ (2016). През 2024 г. тя получава Нобелова награда за литература за „интензивна поетична проза, която се изправя срещу исторически травми и разкрива крехкостта на човешкия живот“.
Хан Канг е родена в Кванджу през 1970 г. Премества се в Сеул със семейството си, когато е на десет години. Канг израства в квартал Сую-донг — район, който си спомня като оживен и възпитаващ. „Сеул е мястото, където открих гласа си“, казва тя веднъж в интервю.
Хан Канг изучава корейска литература в университета Йонсей и дълбоко цени своето културно и литературно наследство.
Хан дебютира като поетеса през 1993 г. с пет стихотворения, публикувани в зимния брой на „Литература и общество“, сред които е и „Зима в Сеул“. През следващата година се насочва към художествената литература, като печели пролетния литературен конкурс на Seoul Shinmun с разказа си „Червена котва“. Канг публикува първия си сборник с разкази „Любовта на Йеосу“ (1995 г.) — творба, която поставя началото на кариерата ѝ на писателка. Международният ѝ профил се увеличава, когато през 1998 г. се присъединява към Международната програма за писане на Университета в Айова, подкрепена от Съвета по изкуствата на Корея.
През цялата си кариера Хан Канг изследва темите за насилието, паметта и човешката уязвимост. Сред произведенията ѝ са „Плодовете на моята жена“ (2000), „Черният елен“ (1998), „Студените ти ръце“ (2002), „Борба с дъха“ (2010), „Гръцки уроци“ (2011) и „Не се сбогувам“ (2021). В допълнение към белетристиката си тя публикува и стихосбирката I Put the Evening in the Drawer (2013).
Творбите на Хан са отличени с множество награди. През 1999 г. тя печели Корейската награда за роман за новелата си „Baby Buddha“, последвана от литературната награда „И Санг“ през 2005 г. за „Монголско петно“. Романът „Вегетарианецът“ (2007) получава международно признание, като през 2016 г. печели международната награда „Ман Букър“. Изобразяването на травмата в „Човешки действия“ (2014 г.), посветено на въстанието в Кванджу, ѝ носи наградата „Малапарте“ в Италия (2017 г.) и литературната награда „Манхае“ в Южна Корея. Тя е удостоена и с литературната награда „Хван Сун-уон“ (2015 г.) за новелата си „Докато се топи една снежинка“ и с литературната награда „Ким Юнг“ (2018 г.) за „Сбогом“.
През 2024 г. Хан Канг става първият южнокорейски писател, удостоен с Нобелова награда за литература. Нобеловият комитет я хвали за „уникалното осъзнаване на връзките между тялото и душата, живите и мъртвите“.
Отчитайки постижението си, Хан казва: „За мен това е много важно: „Писането ми позволява да се изправя пред болката не като свидетел, а като носител на истории.
Последният ѝ роман, „Не се разделяме“, ще бъде публикуван на английски език през 2025 г.
Снимка: han-kang.net