Еди де Винд

Чувал ли си какво става в Биркенау?

Получаваш по литър супа на ден и по порция хляб. После два пъти седмично ти дават по четиресет грама маргарин, лъжица мармалад и четиресет грама салам.

за последен път само за да спре отново няколко минути по-късно на насип сред равнина. Край насипа стояха групи от десет до дванайсет мъже. Бяха облечени в дрехи на бели и сини ивици и също такива шапки. Напред-назад вървяха мнозина есесовци в някаква непонятна трескава дейност.

В момента, в който влакът спря, мъжете със синьо-белите дрехи се втурнаха към вагоните и отвориха вратите с дърпане. „Хвърлете багажа навън. Пред вагона. Всичкия.“ Хората бяха ужасно шокирани, защото разбираха, че вече са изгубили всичко. Опитаха се бързо да мушнат по-важните неща под дрехите си, но мъжете вече бяха скочили във вагона и бяха започнали да изхвърлят багаж и хора. Изведнъж всички бяха навън, където за момент останаха смутени. Но смущението им не продължи дълго. Мъжете от SS ги обградиха от всички страни и ги забутаха към един път, минаващ успоредно на релсите, като ритаха всеки, който не се движеше достатъчно бързо, или налагаха тълпата с палки, така че всички бързаха колкото могат, за да се присъединят към образуващите се дълги редици.

Едва тогава Ханс осъзна със сигурност, че двамата с Фридел ще бъдат разделени, че отделят мъжете от жените. Той побърза да целуне Фридел – „Докато се срещнем отново“ – и всичко свърши. Един офицер с палка стоеше пред редиците, които бавно крачеха към него. Хвърляше бегъл поглед към всеки човек и посочваше с палката: „Наляво. Надясно“. Старците, инвалидите и момчетата до около осемнайсет години минаваха вляво. Младите и здравите отиваха вдясно.

Фридел беше пратена при младите жени. По-старите, както и всички жени с деца, бяха подредени в отделна редица. Така се образуваха четири редици: около 150 млади жени и още толкова млади мъже, а останалите седемстотин души стояха в други редици край пътя.

бяха пристигнали камиони, на които товареха старите мъже и жени.

Тогава той за пръв път видя какво е наистина при есесовците, които започнаха да блъскат, да ритат и да бият хората. На мнозина им беше трудно да се качат във високите каросерии на камионите. Но палките на щурмоваците га

гарантираха, че всички се стараят колкото могат.

Една старица кървеше зле от удар в главата. Неколцина бяха оставени, не можеха да се качат в камионите, а онези, които се опитваха да им помогнат, биваха прогонвани с ритник или озъбване.

Колоните бяха тежко охранявани. От двете им страни вървяха войници с готово за стрелба оръжие. На всеки десетина затворници имаше по един пазач.

Ето защо малки стражеви кули се издигаха на всеки сто метра, а по тях имаше есесовци с картечници.

Ханс отново видя хората отвън, онези работни машини, понесли в колони тухли и цимент, безизразните им лица, мъртвите очи и измършавелите им тела.

Стигнаха до Блок 26, Effektenkammer. Лен обясни какво означава това. Тук се съхраняваха личните вещи на затворниците, дрехите им и каквито ценности имат. През прозорците се виждаха дълги редици хартиени торби, всяка съдържаше вещите на един човек. Ако някой щял да бъде освободен от лагера, получавал всичко обратно.