Заклел се бих, видях те! Ала насън ли беше,
наяве ли — не зная; а беше нощ година,
че мъка, като огън, самотен ме гореше.
Тогава ми се мярна… Така на бедуина,
в пустинята изгубен, се мерне палма млада
и мисли той: при нея кристал-вода извира
и бърза той към нея на отдих и прохлада,
а то мираж — от палма следа се не намира.
И ти мираж ли беше? Все пак видях те аз
и мисля те, и мисля — и чезна оттогаз