Патриша Хайсмит

В печатните грешки имаше нещо демонично и непреодолимо, сякаш бяха част от първичното зло, което изпълва човешкия живот, сякаш имаха свой собствен живот и бяха решени на всяка цена да заявят себе си – също като бурените в най-поддържаните градини.

Вместо всеобщо охладняване, както продължаваше да твърди Мелинда, Вик, напротив, намираше, че отношенията им с хората вървят далеч по-гладко. Както Хорас и Мери, така и Фил и Ивлин вече ги канеха без следа от старата предпазливост, когато се бояха да не би в последния момент Мелинда да им доведе било Ралф, било някой друг. Сега всички ги гледаха като семейство, при това щастливо и задружно

Няма нищо по-хитроумно от това да показваш собственото си „аз“, защото никой няма да повярва, че не играеш роля…

Думи на Пьотър Степанович от „Бесове“ на Ф. М. Достоевски