Махалото

След обичайната си вечер навън с приятели Джон Пъркинс намира вкъщи бележка от жена си Кати, която внезапно е заминала да посети своята болна майка. Тази първа вечер на раздяла кара Джон да осъзнае колко често пренебрегва съпругата си и той решава да ѝ се реваншира.



Александър Митрев – Разказвач – Роден през 1978 година. Завършва актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" в класа на професор Снежина Танковска с асистент Андрей Баташов. Играе в множество постановки на сцените на Народния театър "Иван Вазов", театър " Сълза и смях", "Сфумато" и др. Част е от екипа на експерименталния импровизационен театър "Ха-Ха". През 2018 година е номиниран за наградата "Икар" заедно с Ида Даниел. Вече почти 20 години се занимава с дублаж и озвучаване.



Филип Аврамов - Джон Пъркинс – Роден е в София през 1974 г. Завършва през 1997 г. НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" със специалност актьорско майсторство за драматичен театър в класа на професор Енчо Халачев. Има множество театрални роли, но по-голяма популярност печели с участията си в много пълнометражни игрални филми и телевизионни сериали. През 2017 г. получава заедно с Валери Йорданов наградата "Икар" за Водеща мъжка роля благодарение на ролята си в "Ничия земя".



Донка Аврамова-Бочева – Кати – Родена през 1976 година. Завършила е актьорство за драматичен театър в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" в класа на професор Елена Баева. Играе в множество постановки на сцените Народния театър "Иван Вазов", театър " Сълза и смях", "Сфумато" и др., както и в български, италиански и френски филмови продукции. Носите е наградата "Аскер" за поддържаща женска роля за Мартирио в спектакъла "Къщата на гнева" по Федерико Гарсия Лорка.



Зад литературния псевдоним O. Хенри се крие американският писател Уилям Сидни Портър. Той е известен като майстор на късия разказ с неочакван край, като приживе е публикувал повече от 600 къси разказа. Повечето от историите му се развиват в неговото собствено време – началото на XX век, в Ню Йорк и разказват за премеждията на обикновените хора – полицаи, чиновници, сервитьорки и др. На литературната сцена използва псевдоним, за да избегне негативните отсенки, които криминалното му минало би могло да хвърли върху творчеството му.