Замислен като продължение на „Под игото", романът „Нова земя" излиза през 1896 г. и е първи опит в литературата ни за пресъздаване на следосвобожденската реалност, на нашата „нова земя". В романа са изобразени бита, психологията и обществено-политическите идеи на първото поколение свободни българи.
Книгата не е била приета добре при появата си през 1896 г., най-вероятно защото голяма част от интелигенцията и властта по онова време са се разпознали в нея и са усетили критичното отношение на автора. Самият Вазов смята, че този роман е по-добър от „Под игото".
Не е случайност, че Гео Милев нарича Вазов Патриарх на българската литература. С всепризнатия си талант на поет и разказвач, Иван Вазов заслужено застава начело на цяла плеяда бележити българи, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията ни. Той завещава на поколенията мащабно по обем творчество, а произведенията му създават основата на българската следосвобожденска литература в почти всички литературни жанрове.