*Конспект за матурата по БЕЛ*
Творчеството на Йовков описва по неповторим начин ежедневието на българския селянин, като същевременно разкрива неговите дълбоки надежди и терзания, неговите чисто човешките проблеми. То е свързано също и с различни легенди и предания и с темата за животните и тяхното взаимодействие с човешкия свят. Неговите най-известни произведения са събрани в сборниците „Вечери в Антимовския хан", „Старопланински легенди" и „Ако можеха да говорят".
Съдържа следните разкази:
- Песента на колелетата, 1933
- Последна радост, 1933
- Шибил, 1925
- През чумавото, 1927
- Индже, 1926
- Албена, 1927
- Другоселец, 1928
- Серафим, 1934
"Жената, момче, е рай, жената е вечна мъка. Жената е рибя кост. Като ти заседне в гърлото, ще се задавиш."
Йордан Йовков е един от най-обичаните български писатели. Необикновеният му разказвачески талант му носи прозвището Майстор на късия разказ. Роден е на 9 ноември 1880 година в Жеравна,
